Политиката в ежедневието ни

Като съм тръгнала в последно време да говоря за политика, нека продължа с една лична история. Както виждате от последния ми пост и аз не останах незасегната от политическата атмосфера в страната ни. Дали е по мое желание, или под влиянието на хората? Може би е второто. Историята по-долу ще ви подскаже защо…

Последната една година ни тресяха какви ли не политически катаклизми и да ви кажа  честно, познавам хора, които следяха всяко едно събитие с небивал интерес. Така например съпругът на една приятелка по цял ден гледаше ли гледаше новинарските емисии една след друга по различните телевизии. Ако случайно се чудите как е успявал и защо е имал толкова свободно време, ето отговора. Човекът кара такси и сам си определя работното време. Излиза вечер след 8 ч., а сутринта се прибира към 6. Така успява да хване и сутрешните блокове. Няма лошо, но нали знаете приказката, че много хубаво не е на хубаво. Защо го казвам ли? Защото всеки ден моята приятелка се прибираше след работа към 6 следобед и поне 2-3 часа слушаше за политическите размисли и страсти от деня. И то била осем часа на работа и е достатъчно изморена, за да я натоварват и у дома.

То бива ден, може два, но целият този „режим” продължава повече от година. Така че, скъпи читатели, няма лошо да четете на различни теми, но не се вманиачвайте. Не е полезно нито за вас, нито за хората около вас.