Неочакваните нежелани срещи

Нека си го признаем… всеки от нас познава хора, с които не би искал да се вижда. Може да са колеги, с които не сме се разбирали, бивш шеф, който ни е ходил по нервите, приятели, с които сме прекъснали отношенията си, приятели на приятели, които просто не ни допадат и т.н. и т.н.

Какво правим, когато случайно се засечем с подобен човек?

Питам, защото изпаднах точно в такава ситуация преди броени дни. Нямаше как да подмина познатия си, погледите ни вече се бяха засекли и стана пределно ясно, че сме се познали един друг. Е, усмихнахме се, ръкувахме се, казахме си “Здравей, как си?” и общо взето това беше. После поехме безболезнено всеки по пътя си. На никой не му хрумна да предложи да се видим на кафе, да излезем, да си побъбрим или по друг начин да възобновим отношенията си. Обстановката беше стерилна и леко напрегната..

Затова ви питам: Как реагирате вие в подобни ситуации? Стискате ли зъби, за да не се изтървете и да кажете нещо неуместно? Или подминавате хората, очевидно преструвайки се, че не сте ги видели? Спазвате ли някакъв приемлив етикет или въобще не се вълнувате от подобни подробности?

Много ми е любопитно наистина, защото аз не мога да подмина, когото и да е, макар да ми е неприятен. Усмихвам се и се старая да поддържам ако не приятелски, то поне неутрален тон…