Скъпоценните камъни са ценени не само заради красотата си, но и заради своята рядкост и издръжливост. На пазара обаче често се срещат синтетични или обработени камъни, които имитират естествените. Разпознаването на автентични скъпоценни камъни изисква познания и внимание към детайлите.
Твърдостта е един от първите признаци, по които може да се определи автентичността на даден камък. В геологията се използва скалата на Моос, която измерва устойчивостта на минералите към надраскване. Диамантът, например, е с твърдост 10 и може да надраска всяка друга повърхност. Сапфирът и рубинът имат твърдост 9, а изумрудът – 7,5–8. Ако един камък лесно се надрасква от стъкло или метал, вероятно не е натурален скъпоценен минерал.
Температурата и топлопроводимостта също са показатели за автентичност. Естествените камъни остават хладни на допир, дори когато са държани в ръка за известно време. Стъклените или пластмасовите имитации бързо поемат топлината на тялото и губят характерната си прохлада.
Светлинните отражения са още един начин за анализ. Истинските скъпоценни камъни имат сложна вътрешна структура, която пречупва светлината по специфичен начин. Например, диамантът има силен блясък и „огнен ефект“ – игра на светлината, при която се виждат проблясъци на различните спектрални цветове, разложени от бялата светлина. Ако камъкът изглежда прекалено „плосък“ или блясъкът му не е достатъчно интензивен, това може да е знак за имитация.
Наличието на мехурчета в камъка е сигурен индикатор за фалшификат. Истинските скъпоценни камъни рядко имат балончета в структурата си. Единствено кехлибарът може да съдържа въздушни мехурчета, но при останалите минерали това е знак, че са изработени от стъкло.
Използването на лупа или микроскоп е надежден начин за оценка. Гемолозите използват 10-кратна лупа, за да открият естествени включения – малки пукнатини, минерални частици или жилки. Ако камъкът е абсолютно чист и безупречен, това може да означава, че е синтетично произведен.
Друг важен тест е проверката на двойното пречупване. Някои скъпоценни камъни като топаз и цирконий показват двойно изображение на ръбовете си при гледане през увеличителен уред, което е характерна особеност на естествените минерали.
Най-сигурният начин да се определи автентичността на скъпоценен камък е лабораторният анализ. Специалистите използват спектроскопи, полярископи и рефрактометри, за да установят химичния състав и светлинните характеристики на камъните.
При покупка на бижу със скъпоценен камък винаги е добре да се изисква сертификат за автентичност, издаден от реномирана лаборатория. Това е единственият сигурен начин да се гарантира, че инвестицията е в истински, а не в синтетичен или обработен камък.
Leave A Comment