Красотата е в малките неща

Винаги се е водил един безсмислен за мен дебат за това какво е красиво и какво не. Нарекох го “безсмислено”, защото всеки отделен човек има различно възприятие за красота. Някои намират едно, други – друго за красиво и може никога да не намерят консенсус в мненията си.

Истината е, че в известен смисъл мозъците ни са устроени по такъв начин, че намират за красиво всичко онова, което е симетрично правилно. Както чертите на човешкото лице, така и шарките по сградите и прочие. Но според мен тази ограниченост по един или друг начин е била възпитавана през годините на човешката еволюция.

Истината е, че когато говорим за хора, обикновено външността няма кой знае какво значение, а на преден план излизат чарът, обаянието, характерът, добрината. Имало е хора, които имат абсолютно несиметрични лица, но в същото време са изключително чаровни и привличат именно с това.

Именно тези малки несъвършенства са особено чаровни и правят нещата толкова красиви. Защото раждането на едно дете може да е болезнено и нелицеприятно, но в същото време е едно от най-красивите неща на света, не заради болката и кръвта, а заради новия живот и щастието, което поражда той у майката.

Всеки малък жест между влюбени е много по-красив от големите подаръци или помпозни демонстрации, но това пак зависи от личното мнение на човек.

А вие кое възприемате за красиво? Споделете мнението си по темата в коментарите.