Онези паразитните думички и разни други

В общуването с мои приятели съм забелязала, че почти всеки от тях си има по една, ако не и повече, паразитни думи, които използва постоянно, докато комуникира. Предполагам, че и аз използвам такива, без да се усетя. Толкова сме свикнали с тях, че те някак несъзнателно се прокрадват в устната ни реч. Забравили сме да четем, поради което и речникът ни обеднява. Не ми се мисли какво ще стане след 1-2 поколения.

Сега се сещам, че често използвам “мерси” вместо “благодаря”, защото е по-кратно, въпреки че “благодаря” ми звучи по-благозвучно. Това трябва да го изкореня. Познавам един човек, на който всяка втора дума му е “разбираш ли”. Ето как би звучало нещо, изречено от него: “Ти, разбираш ли, отивам, разбираш ли, до банката, разбираш ли…” Тук вече няма как това да не ти направи впечатление, когато си страничен слушател. Другото нещо е думичката “викам” на мястото на “казвам”. Пример: “И аз й викам да мине през нас преди да тръгне на работа, а тя ми вика, че няма да може.” Вие да не сте на метри разстояние, че все си викате. Колко по-приятно ще звучи “казвам”, нали?

Има и още нещо, което ми прави впечатление, когато слушам речи на политици. Някои от тях използват съкратен вариант на думите, като например “к’во” вместо “какво”, “ше” вместо “ще” или пък “т’ва” на мястото на “това”. Все пак те са официални лица, които говорят пред хиляди хора и трябва да се изразяват правилно.