Да или не на малките, вкусни изкушения

Красотата изисква жертви! Много пъти сме чували този израз, но за какви жертви говорим по-точно? Отделяме от свободното си време, за да посещаваме фризьори и козметици, гримираме се, лакираме се и т.н. Всяка седмица поне по 2-3 пъти посещаваме спортни занимания. Инвестираме време и енергия, за да готвим полезна храна, да се разхождаме сред природата, да се грижим за здравето си и т.н.

Най-голямата жертва, с която се сблъскваме, обаче е свързана с храната. Жените сме много по-склонни да следим калориите си, да се лишаваме от вкусни удоволствия и да се подлагаме на мъчителни диети само за да изглеждаме по-слаби и да се чувстваме красиви. Подбутваме настрани шоколадовите бонбони, с които ни черпят на работа. Пием кафето си без захар и отбягваме натуралните сокове, въпреки че са толкова вкусни. Вечеряме само със зеленчуци и си лягаме с къркорещи кореми. Когато сме на работа, отбягваме да си взимаме нещо „за хрупане“ пред бюрото, а през останалото време запълваме стомасите си с течности… Познат ли ви е този сценарии?

Нека ви споделя моето мнение по темата. Няма лошо в това да следим ежедневния си прием на калории, защото така добиваме дисциплина откъм хранене. Далеч обаче не съм съгласна, че е необходимо да се лишаваме от всички вкусни удоволствия, които ни се предлагат. Няма да напълнеем от един шоколадов бонбон, нито веднага ще ни се „лепне“ някъде. Всички знаем, че до 30 гр. шоколад на ден (особено черен) дори е полезен за организма ни. Можете да си позволявате по едно десертче веднъж в седмицата и парче торта един път месечно. Това, за което е добре да внимавате, е кога ги хапване и с какво ги комбинирате. Не затормозявайте организма си, опитвайте да се храните по-разделно. В този ред на мисли към 15-16 ч. следобед е напълно нормално и дори полезно да похапвате по шепа сурови ядки, докато работите. Те са богати на полезни мазнини, засищат и дават енергия.

Като цяло застъпник съм на тезата, че много хубаво не е на хубаво. От нищо не бива да се лишаваме и с нищо не бива да прекаляваме. Така е и със „сладката“ страна на живота 😉