Когато четенето е трудно, на помощ идват изданията на Светльо Кантарджиев

ФАКТ! Изданията за деца на Светльо Кантарджиев се оказаха от полза, за да се научим да четем гладко у дома.

Някои деца се научават да четат по-трудно от други. Това е резултат от прибързаност или нетърпение. Понякога дори от недостатъчно голяма концентрация. Най-често срещаният проблем обаче е, че децата няма нужното желание и мотивация, тъй като им се вижда твърде сложно да съчетават буквите. Други деца се плашат от твърде дългите текстове или историите не са им интересни. В много случаи, ако детето прочете един абзац и след това родителят го попита какво е прочел, отговор липсва, тъй като детето е било толкова съсредоточено, полагайки усилие да срича дадената думи, че е пропуснало да осмисли прочетеното.

Нашето дете имаше такъв проблем. Срещаше се с  трудности в четенето и това го обезсърчаваше да продължи напред. Оказа се, че повечето приказки не му допадат. Купувахме дълго книжки с илюстрации  тип „Дисни”, заради познатата история, надявайки се, че така ще привлечем вниманието му, но то отказваше и направо си пускаше филмчето.
Така е с децата – те са своенравни, отделно мислещи същества, които имат собствено мнение по много въпроси и се опитват да правят каквото си пожелаят. За родителят е невъзможно да се наложи, но и не е нужно понякога. След като детето не проявява интерес, на сила хубост не става!  Задача на родителя е да намери нещо подходящо, за да промени положението.

Приказките на Светослав Кантарджиев от поредица „Детство мое. Вълшебни приказки в картинки” се оказаха попадение в десетката. Дали защото илюстрациите са различни от онзи дисни тип, дали защото са избрани меки цветове, дали защото текстът е разположен така, че да създава на детето усещане за бърз прочит… не знам причината, но се оказаха голям помощник в сложното начинание.

Четохме първо  „Тате, хайде да отидем за гъби”. Много забавна история, която му прикова вниманието. Понеже в нашето семейство често се ходи на изгледи в планината през уикендите, малкият много добре възприе книжката. И не случайно – в нея има действия, които и ние правим – познати и близки за детето. С баща му често гледат различни гъби, катерят се по дърветата, палят огън, ходят за дърва, берат листа и къпини… Сега книжката отвори нови въпроси, доведе до различни разкази на случки и: „Тате, тате, айде следващият път да потърсим ядливи гъби!” И таткото къде ще ходи? За гъби, естествено ;).

За първи път видях сина си буквално с нетърпение да отгръща следващата страница и да препрочита пасажи, само и само да ги осмисли по-добре. Стигам до извода, че напредъка се дължи главно на мотивацията и това става, ако успееш да намериш подходящата книжка. Ние успяхме с изданията на Светльо Кантарджиев.