Изкривената представа за живота

Вече съм зряла жена с натрупан житейски опит зад гърба си. Видяла съм това-онова и съм преживяла неща, които неминуемо те учат за истините в света.

Знаете ли какво разбрах и какъв урок научих? Че докато сме млади, представата ни за живота често е изкривена и нереална. Спомням си как като младо момиче си мислех, че навърша ли 18 години, веднага ще се изнеса и ще заживея самостоятелно. Е, не се получи точно така… После си мислех, че студентските ми годни ще са най-хубавите ми в живота, а всъщност бяха трудни и тежки. Имах приятели, забавлявах се, но същевременно и се ограничавах от много неща. След като завърших, се надявах, че ще си намеря добре платена работа и животът ми ще се подреди. Е, познайте? Не се получи точно така и определено има какво още да желая.

Проблемът е, че докато растем, в съзнанията ни се оформя един план, който не винаги е наш, а е шаблон. Учене, семейство, работа и това е… Но това е изкривена представа за живота. Има толкова много разклонения и пътища, по които можем да поемем и да променим плана си из основи. Приетите норми не са задължителни норми. Никъде не е написано, че на 30 години е нужно да сте женена с дете. Или че трябва да жертвате кариерата си в името на семейството. Или че трябва да останете с някого само защото имате дете, но сте нещастна във връзката си. Къде е забранено официално на 42 години да запишете магистратура, щом го искате? Никъде…

Представите ни за правилно и грешно или за подобаващо и неподобаващо често се основават на база неписани, но желателни норми в обществото. Това, че са желателни обаче, не означава, че са задължителни. Нали?