Очите –прозорец към душата

Толкова ясно е казано: Погледни ме в очите и ще разбера дали ме лъжеш. Не случайно, наричат очите прозорец към нашата душа. Не защото са красиви, но и защото погледът говори много повече отколкото всяка друго действие или жест.

Сравнете примерно очите на дете – от тях лъха толкова невинност. Погледне в очите майката и ще видите грижа и нежност. На влюбения блестят по един особен начин, а на очите на тъжния е отнета светлината.

Мнозина от вас обаче сигурно не знаят, а и аз доскоро, че за да се “покаже душата ни” работят много помощници на погледа. Наскоро четох, че учените констатират, че усещането за “говор на очите” се случва благодарение на лицева мимикрия, а цветът на ириса само подсилва усещането. Според изследователите всяко движение на лицевите мускули, формирани в 10 мускулни групи, променят изцяло излъчването ни и влияят върху възприятията на околните. Необходими са 17 мускула, за да се усмихнем и 43, за да се намръщим. Благодарение на тях, когато сме щастливи цялото ни лице грее. Когато сме тъжни лицето ни е отпуснато. Детските лица са по—особени, пухкави и нежни, за това и погледът на детето е по-чист, по-невинен, с по-наситен цвят.

Самите зеници също се свиват и отпускат по редица физиологични причини. Дейността им е също ръководена от мускул и има същия ефект на погледа. Благодарение на този ефект смятаме, че лицето изразява емоцията, а очите са проводник на чувството.

А аз наистина мога да чета по погледа и да разпознавам кога ме лъжат…