Да загубиш всичко

Колко много време отнема за един човек да съгради щастието си и как само за миг всичко постигнато с труд и усилия може да бъде отнето.

Не случайно казвам това. Вижте какво става в целия Североизточен регион на България. Най-тежко е положението във Варна и Добрич. Които и да са жертвите на бедствието, било то българи или роми, където и да са издигнати къщите им, смятам, че никой не заслужава да го сполети такава беда.

Представете си какво бихте направили вие, ако обстоятелствата засягаха вас. Малцина в страната ни имат достатъчно пари, за да могат да си позволят в кратък срок да възобновят домовете си, да си купят нова кола, да попълнят отнесената от стихията покъщнина.

Често си мисля, че наводненията и свлачищата са едни от най-страшните бедствия. Е, не можем да ги сравняваме със земетресения, тайфуни, торнадо, цунами, но помислете от тази гледна точка, че при нас освен ураганни ветрове, смерчове и трусове, главно в Южна и Югозападна България, други нямаме. Цунамито пак е обвързано с водата, така че и него мога да сложа наравно с наводненията, но то се ограничава до няколко километра навътре в сушата.

Свлачищата отнасят къщи, наводненията взимат много жертви. Не всеки може да се справи с бързите води, обикновено след падане във водата може да се развие някакво белодробно възпаление или друго и да се случи най-страшното.

И все пак няма добро бедствие. Има само късмет и вяра, на която да се уповаваме, за да не ни се случи най-лошото.