Индийското кино е повече, отколкото очаквате
Ако всеки път, когато чуете израза “индийско кино” си представяте драми от рода на “Слонът моя приятел” или сравнително съвременният “Понякога радост, понякога тъга”, а може пък сериали като “Малката булка” или какъвто там излъчват по една от телевизиите на NOVA – спрете!
Индийското кино е много повече от това, което повечето хора си мислят. Песните и танците са действително негова запазена марка, но не всеки филм е толкова наситен с драматизъм и сълзи.
Всъщност Боливуд напоследък се старае много и в екшън жанра и в продукциите с фантастични сюжети. Те може да не са съвсем с качеството, което сме свикнали да ни показват американските продуценти, но съвсем не са за пренебрегване. Фантазията им е доста богата, а изпълнението на ефектите – на сравнително добро ниво.
Съвременните режисьори се опитват да вградят музиката като част от сюжета, за да не предизвикват дразнене у чуждестранната публика. Един от интересните и нетрадиционни за индийско кино филми, които съм гледала напоследък, е “Любовна история 2050” (“Love story 2050”). Действието започва в настоящето (2007 година), където млада студентка (в ролята бивша Мис Свят и певица Приянка Чопра) отива да завърши образованието си в Мумбай и среща племенника на луд изобретател. Първоначално момичето е доста изплашено от авантюристичния дух на странния непознат. Той обаче е твърдо решен да я накара да се влюби в него. Сред серия от случайни комични ситуации и малко музика, която обаче пада точно на мястото си, двамата се влюбват безумно. Когато идва време да се прибира, той за секунди не успява да стигне до отпътуващия влак, за да й каже, че я обича и да я помоли да остане. Той не знае къде да я търси, но тръгва на сляпо след нея. Открива я случайно и двамата разбират, че това е знак от съдбата. Решават да се сгодят, но след годежа нелепа катастрофа отнема живота й. Всички скърбят. В желанието си да разсея младежа от тъгата му, лудият чичо му показва творението си – машина на времето, която е конструирал цял живот. По една случайност машината показва 2050, годината която самата Приянка е посочила, без да подозира за машината. Главният герой обаче вярва, че ако иде в 2050-та ще я намери в следващото и прераждане. Втората част от филма се развива в едно високо технологично бъдеще, където има роботи, зъл гений, който желае да притежава машината на времето, и една жена. Преродената любима е световно известна певица, която прави своите концерти на небето и няма ни най-малко понятие, защо нахалният младеж, който отчаяно се опитва да се домогне до нея, предизвиква странни сънища и отнема концентрацията й.
Представям ви трейлъра на индийска продукция, каквато не сте виждали:
и малко музика от самия филм, разбира се, че къде сме без нея…