Достъпът до информация… преди и сега

Спомням си времето, в които все още нямаше Интернет. Търсех информация по какви ли не конвенционални начини. Ровех се в книги, прелиствах страница след страница, разпитвах родители, учители и други познати. Ако нищо от това не помогнеше, се затварях в библиотеките в търсене на… каквото ми е било необходимо. Имаше едни малки картончета, подредени по азбучен ред, на които беше написана най-важната за даденото издание информация, включително и неговата сигнатура.

Ако случайно не знаете, сигнатурата е “код”, който само библиотекарите могат да разшифроват. Показва мястото, на което се намира точно тази книга сред многото други. И когато библиотекарят ми донесеше търсената от мен книга, потъвах из страниците й, за да чета и търся…

Все още има сигнатури по книгите в библиотеките, само че много по-малко хора вече се интересуват от тях. Не поради друга причина, а защото вече има Google. Световноизвестната търсачка ни предоставя информация толкова бързо и толкова лесно, че защо ни е да ходим в масивните и студени сгради на библиотеките, където да търсим и никога да не знаем какво ще намерим? Именно в това обаче имаше чар. Пред нас се откриваше необятен свят на познание, който ни отвяваше в непозната посока.

И аз използвам Интернет и търсачки, не оставахте с грешно впечатление. Даже съм голям фен на Уикипедия и честичко я посещавам. Може би ме наляга носталгия в определени моменти, а може би ми се струва неестествено цялото знание на света да е буквално на един клик разстояние. Радвам се, че е така, защото това дава неограничени възможности на всеки един от нас. С тази разлика обаче, че аз поддържам равновесието в своя живот и продължавам да посещавам библиотеката от време на време… дано и други хора все още го правят, въпреки предимствата на Google и Wikipedia.