Говорят ли си с нас маргаритките?
Маргаритките със сигурност си говорят с нас. Ако кажем на Маргарита “Здравей”, тя със сигурност ще завърже разговор като се осведоми дали сме в добро здраве и така нататък. Добре, но не за тези маргарити ви говоря, а за онези, на които често задаваме въпрос и очакваме, копнеем за положителен отговор.
“Обича ме или не ме обича”. Ако знаеше това красиво цвете как броят а венчелистчетата му се отразяват на настроението ни със сигурност щеше да се възгордее като най-въздействащото от всички цветя. Дори самата роза би му завидяла.
Доверието към случайностите не е нещо ново. Този обичай датира още от древни времена. Маргаритката е наричана още “окото на деня”, защото е първото цвете, което разтваря листчетата си с изгрева на слънцето. Шекспир казва, че докато розата царува само през лятото, то маргаритката е вечна. Това наистина е така, защото цъфнала маргаритка в Англия може да се види през цялата година. Във Франция също почитат маргаритките. През Средновековието рицарите, на които любимите се вричали, издълбавали в броните си цъфнала маргаритка, за да им напомня, че любимата им ги чака. По късно маргаритката се появява и във френското знаме.
Именно това е цветето, за което има не малко легенди – гръцки, римски, появява се и в християнските разкази. Ако потърсите легенда за маргаритката, ще намерите много статии в мрежата.
Дали ни обича обаче, или не ни обича онзи, когото сме нарочили, маргаритката ще отговори точно така както й поставим въпроса – “Не ме обича, обича ме” или “Обича ме, не ме обича”. Цветето има своя брой листенца и те няма да се променят, ако ние сме с различна нагласа. Най-сигурният вариант да разберем това е да попитаме самият наш обект на желанието ни, но не го правим, защото се боим да не останем разочаровани. Тогава се обръщаме към цветето, защото неговият отговор символизира нашата надежда. И мисля, че именно, защото имаме нужда от това да мечтаем, да бленуваме и да се вълнуваме говорим с цветята и те ни отговарят по своя неподражаем начин.
Вие какво мислите?