Обичам шоколадови бисквити

Спомняте ли си, когато имахме кабелна телевизия. Един от каналите излъчваше половин часови блокове със забавни реклами. Една от тях мернах сравнително скоро във времето – може би преди 1 или 2 години. Малко дете стои на диван и се тъпче с пуканки. Смее се и звънливото му гласче повтаря „обичам пуканки“.

Понякога се чувствам като същото това малко дете. Само дето ще ме видите да се излягам на дивана у дома, да сменям каналите на телевизора или да чета някоя книга и да похапвам шоколадови бисквити. На висок глас бих повтаряла „обичам шоколадови бисквити“.

Всеки си има нещичко, без което не може. Ето, например мъжът ми харесва да похапва фъстъци. Опитвам се да науча детето да посяга към плодове. Стремя се винаги фруктиерата ни да е пълна с каквото е характерно за сезона. В монета в нея има портокали и ябълки.

Разбира се, между полезното и вкусното разликата понякога е голяма. Колкото и да се опитвам да скрия бисквитите в шкафа над мивката, достатъчно е да мина оттам, да ми замирише на шоколад и да се протегна към дръжката на вратичката. Т.е достатъчно е аз да знам къде са и с тях е свършено. Все пак това са бисквити за бога. Писано им е да бъдат изядени. 😉

Моята слабост са малките шоколадови бисквити. Лапваш ги на една вкусна хапка и се наслаждаваш на чудесната сладост. После цяла вечер под езичето ти е едно такова приятно шоколадово и заспиваш с усмивка на лицето.

Харесвам ги, защото стават и за офиса – една кутия можеш да я хапваш два или три дни. Идеални са и за почерпка, когато имаш повод или просто така. Мисля дори, че са доста по-интересни от шоколадовите бонбони, защото бисквитата е хрупкава и вкусна, а бонбоните са си бонбони – скучни в своята предвидимост. А да, да отбележа и че са по-питателни. Не е нужно да похапвате цели сладкиши и да се притеснявате за теглото си, като можете да си вземете две-три шоколадови бисквитки и да се заситите и подсладите без да се притеснявате за фигурата си.