Животът на моделите

Като малка си мечтаех да стана „манекенка“. В очите ми тази професия имаше огромно очарование. Не само щяха да ме гледат като писано яйце на подиума, но и щях да обикалям света, да се срещам с много различни хора и да работя само по красотата си 🙂

По-нататък животът ме отвя в друга посока, и като изключим едно интервю в модната агенция Джей Моделс, която за съжаление започна да се свива и затвори още през 2006г., спрях да работя по тази си мечта и се захванах с „по-реалистични“ неща – учене, стажове, работа, сериозни връзки. Сега отново се случва да пътувам покрай работата си, която харесвам, също се запознавам с много хора, но това очарование на професията „модел“ винаги ще го има в очите ми. А заедно с него и максималното ми старание, когато отивам на събитие не просто да съм красива, а и много стилна и ослепителна.

За щастие моя приятелка от онези години успя да се реализира в модния бизнес, макар и само за броени години, преди да се омъжи, забременее и захване с работа, при която няма чак толкова пътувания. Тя ми е разказвала много за живота си – за Милано и Париж, за странните, ексцентрични личности на върха в този бизнес (някои от тях направо излезли като от „Дяволът носи Прада“ :)), и изобщо – караше ме да съпреживявам с нея тази си мечта.

Не съжалявам за нищо в живота  си досега – разви се така, както беше най-добре, и продължава да се развива все по-добре. Във следващия обаче, ако го има, аз ще стана модел, повярвайте 😛