Красотата, такава каквато я познаваме

Красота… Какво всъщност е тя? Не е ли нещо имагинерно? Или наистина има универсална формула за нея?

Дали тя е изражение на Витрувианския човек на Леонардо да Винчи, чрез който той изследва пропорциите на тялото и симетрията, или е някакъв вид златно сечение. Отговор… едва ли има еднозначен. За едни красотата е симетрия, за други правилни пропорции, за трети нещо друго.

Факт е обаче, че през годините критериите за красота са се изменили драстично. Ако съдим за идеала за жена по известната картина на Рубенс “Трите грации”, създадена около 1630-а година и вдъхновена от древногръцките Харити (богини на красотата и грацията), то женските форми се различават драстично от това, което е “модерно” в момента и се възприема за красиво от масите.

Една от причинете за съвременния идеал за женски пропорции е Мерлин Монро. Иконата с мерки 60-90-60, на която всички са искали да приличат. Модел и актриса, била популярна през 50-те години на XX век със разкрепостеното си поведение и атрактивната си външност. Ранната ? смърт я превръща в попикона, а стила ? продължава да бъде имитиран и до днес.

Нещо особено в тази жена е накарало светът да полудее по красотата ?. Мерките на тялото ? продължават и до днес да бъдат най-желаните пропорции без никой да се съобразява с факта, че тя не е била особено висока със своите 166 сантиметра. И въпреки това сега продължават да се раждат също толкова красиви хора, че даже и по-красиви, по които масите не полудяват по този начин, по който това се е случило с нея.

Ето тук идва човешката същност. Физическите белези може да са привлекателни, но за да бъдеш наистина толкова “красив” в очите на толкова много хора, е много важно какво е излъчването ти. Точно тази имагинерна частица от теб, която те прави приятен за общуване и красив

Е? Тогава какъв ще бъде отговорът на въпроса какво всъщност е красотата?

Красотата е всичко – симетрия, пропорции, харизма, чар, същност. Красотата е природата. Ние, като човешки същества и част от природата няма как да не сме красиви – всеки един от нас. Като изгрева и залеза, като новолуние и пълнолуние, ден и нощ, реки и поля, дървета и цветни градини. Всяко със собствения си характер и чар. Всяко за своите си обитатели и “обожатели”.

За това красотата е мисия – мисията да съхраним себе си и да не изпаднем в поклонение на нечий чужд идеал.