Няколко думи за личните ни имена

Замисля ли сте се, че в България имаме наистина дълги имена? Като започнем през собственото име, бащиното и накрая фамилното. Хайде, аз съм представител на жените със средно дълги имена и може да се каже, че съм късметлийка. Трите ми имена са достатъчно “кратки”, за да се впишат в личната ми карта. Нали знаете между другото, че на гърба на личната карта се изписват трите ни имена на латиница? Фамилното, собственото и накрая бащиното. Имам една колежка обаче, чиито три имена са толкова дълги, че не са стигнали броят символи на картата й. Оставена е само първата буква от бащиното й име, а след това само символи…

Това ме кара да мисля, че дългите имена у нас са някак си традиция. И ме кара да мисля също така, че собствено име, образувано от две отделени имена, е някак си неподходящо за нашите географски ширини. Представете си да се казвате Ана-Мария Костадинова Прокопиева. Или Ана-Кристина Йорданова Михайлова. На мен би ми омръзнало да си изписвам името, ако трябва да го правя на ръка.

Затова нека накрая на поста си дам един съвет на родителите. Няма как да избегнем дължината на фамилното и бащиното си име, но не натоварвайте децата си и с прекалено дълги и трудни собствени имена. Мисля, че 5 до 6 букви са напълно достатъчни за лично име. Останалите са в тежест.