За хората и кучетата

Домашният любимец е чудесен аксесоар към целия ви изглед, нали? Не не го казвам, за да ви настроя срещу създанията. Те са животинки, а не вещи. НО се оказва, че много дами си купуват малки декоративни кученца само за да отиват на вида им и да демонстрират определен имидж.

Затова сме свикнали да виждаме блондинките с чихуа-хуа или пинчер. Пекинезитe са също любима порода, защото са малки и удобни за гушкане, носене, почистване и дори украсяване с панделки и прочие. По-големите кучета са по-характерни за хора с желание да изпъкнат като по-силни личности или просто да кажат, че не се страхуват да укротят звяра в тях. И тук обаче кучето е образец на начин на живот и допълва визията на стопанина.

Така по един или друг начин сме свикнали да казваме – какъвто стопанинът, такова и кучето. И не случайно. Кучетата приличат на хората и между тях, още от момента на избиране, се създава особена връзка. Тук искам да уточня, че не те избират кучето, а кучето избира тях. То сякаш може прекрасно да установи чрез обонянието си сходството между него и човека и да се натрапи така в ръцете му, че той просто да няма друг избор освен да го вземе със себе си.

Ето няколко примера за това как кучето се е превърнало в любима “вещ” на своя господар и как то изключително добре, допълва образа му… или пък обратното.