Защо красивите двойки са рядкост?

Когато си вървя по улиците често се заглеждам в двойките мъж и жена. Много пъти се чудех защо понякога един красавец върви хванал за ръка съвсем обикновено момиче или пък някоя голяма красавица се движи до с нищо не впечатляващ мъж. Доста често хората говорят в такива ситуации, че по-обикновеният на вид от двамата е или богат, или с добро социално положение, а красивият го използва. Може би в едно 20% от случаите наистина е така, но в останалите 80%, според психологическо проучване, което четох, не е така.

Ето до какви изводи са стигнали британски психолози, а също и аз, след като се разрових по темата. Първото, което ми дойде на вниманието, беше българската поговорка “Хубавите ябълки ги ядат прасетата”. През турско време, когато се е зародила приказката, са имали предвид уговорените бракове, които в повечето случаи са завършвали с не много подходящи партньори, но традициите и възпитанието, което тогава хората са получавали, са им помогнали да се сближат и да се обикнат, малко или много. Все пак разводите през тези времена не са били на мода 😉

Изборът на партньор обаче в повечето случаи е чисто биологично явление, макар да си мислим, че това е плод на чувства. Истината е, че чувствата са резултат от ред биологичните аспекти. Какво би станало, ако красивите хора търсеха непременно само красиви или по-обикновените се събираха само с по-обикновени на вид. Нарочно не използвам думата “грозни”, защото смятам, както писах и в предния си пост, че грозни хора няма. Всеки е по-своему симпатичен и красив за обкръжението си. Та… резултатът от тази хипотетична  ситуация би бил – поредица от красиви според стереотипа на времето си хора и поредица от обикновени. Нещо като две раси. Но природата не действа така. На подсъзнателно и биологично ниво хората избират партньора си по много характеристики – ум, възпитание, емоционалност, общи теми, общи интереси, сексуално сходство. Поради тази причина иключително красив мъж, като модел направо, може да е пренаситен от глуповати моделки в обкръжението си, особено ако неговият интелект и търсения се разминават с обстановката, в която съществува. Нуждата от намиране на своя място в света и преориентиране в друго социално обкръжение го кара да разшири кръговете си и да общува с хора, които може да нямат визията на супер модел, но да отговарят на търсенията и интересите му. Така влюбеността възниква към симпатично момиче, което далеч няма лицето на Ашварая Рай, но е забавна, подхожда му емоционално и той среща разбиране в нейните очи.

Обичта и щастието са съвкупност от много елементи. В основата им обаче се крие нуждата човекът да открие хармонията в себе си и пътят в живота си. Затова те не би трябвало да влизат в шаблонни форми. Нали така?